Повечето хора знаят, че замърсеният въздух може да причини физически проблеми като астма или сърдечни заболявания, но влиянието му върху когнитивните способности едва напоследък започва да привлича сериозно внимание. Пробивно изследване, проведено от изследовател в MIT, показва, че фините прахови частици в помещенията могат значително да влошат способността ни да вземаме решения—факт с широки последици, особено в образователна среда.

Екипът изследва как замърсяването на въздуха влияе върху мисленето и стратегическото вземане на решения. Те наблюдават представянето на шахматисти, изложени на повишени нива на PM2.5 (фини прахови частици). Всеки ход на играчите е анализиран от компютърен софтуер, за да се измерят точността и времето за реакция.

Резултатите бяха ясни: играчите правят 2,1% повече грешки, когато са изложени на замърсен въздух. Още по-показателно е, че тежестта на техните грешки се увеличава с 10,8%. В игра, която разчита на ясна стратегия и логическо мислене, това е сериозен удар.

Макар че предишни проучвания свързват замърсяването на въздуха с по-ниски академични резултати, по-бавни реакции и по-слабо задържане на информация, това изследване е едно от първите, което количествено измерва влиянието върху вземането на решения в реално време.

Както обясняват авторите на изследването, „Резултатите имат сериозни последици за политиките. Те подчертават колко ключово е качеството на въздуха на закрито — не само за физическото здраве, но и за умствената работоспособност и преценката, особено в училища и работни места.“

Кралският колеж по лекари и Кралският колеж по педиатрия и детско здраве вече предупредиха за качеството на въздуха в училищата. Много училищни сгради се намират в гъсто застроени градски райони, близо до пътища и индустриални зони. В подобни условия, дори когато прозорците са отворени за проветряване, замърсеният външен въздух може да навлезе в класните стаи.

Естествената вентилация е желателна, но води до компромис — влиза замърсен въздух, особено през студените месеци, когато прозорците се отварят по-рядко. Да се поддържа добро качество на въздуха става предизвикателство, когато трябва да се балансират температурата, енергийната ефективност и чистият въздушен поток.

Механични вентилационни системи със сертифицирани HEPA филтри осигуряват последователен и измерим начин за пречистване на въздуха на закрито. Но пазарът на пречистватели е до голяма степен нерегулиран и много устройства, продавани на училища, не работят според обещаното. Производителите често използват неясни или подвеждащи спецификации, което затруднява администраторите да преценят кое наистина върши работа.

Училища, които инвестират във висококачествени филтрационни системи — подобни на тези в чисти помещения или среди за контрол на инфекции — могат значително да намалят концентрацията на вредни частици. Това подпомага по-добра учебна среда и дори може да подобри представянето на учениците.

• Замърсяването на въздуха не засяга само белите дробове — засяга и мозъка.
• Фините прахови частици могат да променят вземането на решения в реално време, дори при млади, здрави хора.
• Децата са особено уязвими, а училищата имат нужда от доказано ефективни решения за пречистване, не само отворени прозорци.
• Правилни технологии за филтрация като HEPA трябва да станат стандарт, особено в гъсто населени градски райони.

Това изследване добавя още един пласт спешност към разговора за чист въздух на закрито. Ако простият акт на подобряване на качеството на въздуха може да помогне на учениците да мислят по-ясно, да се концентрират по-добре и да вземат по-умни решения, тогава пречистването на въздуха в училищата не бива да се възприема като лукс — то трябва да е задължително.