Всеки ден, всеки от нас вдишва между 8 000 и 10 000 литра въздух през дихателната си система. Има добре установена и задълбочено документирана връзка между замърсителите във въздуха и широк спектър от неблагоприятни последици за здравето. През последните три десетилетия, обширни научни изследвания се фокусираха върху това как замърсеният въздух влияе на човешкото благосъстояние по много начини.

Замърсяването на въздуха се определя като изпускане във въздуха на всяка субстанция, която може да причини вреда на хора, животни или околната среда. Тези замърсители могат да съществуват в газообразно, течно или твърдо състояние. Техните източници са разнообразни — някои произтичат от човешкото поведение, като например автомобилни емисии, промишлено производство или готвене, докато други са естествени, включително поленови зърна или гъбични спори. Въпреки че обикновено не считаме полените за замърсител, хората със сенна хрема или други алергии са много засегнати от тях.

Според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), основните замърсители на въздуха включват:
– Фини прахови частици (PM)
– Приземен озон
– Въглероден оксид (CO)
– Азотни оксиди (NOx)
– Серен диоксид (SO2)
– Олово (Pb)

 
Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че замърсяването на въздуха допринася за смъртта на приблизително 2,4 милиона души всяка година. Като се има предвид, че средният възрастен вдишва около 3000 галона въздух дневно, не е необичайно този въздух да съдържа коктейл от различни прахови и газообразни замърсители — много от тях невидими.

Замърсяването на въздуха не се ограничава само до открито. Вътрешните пространства също могат да съдържат опасни вещества, включително фини частици и токсични газове от готвене, отопление, пушене, мебели, бои и почистващи препарати. Въздухът в помещенията често се концентрира със замърсители, защото съвременните сгради обикновено са плътно запечатани за енергийна ефективност и нямат подходяща вентилация.

Фините прахови частици (PM) са сред най-опасните замърсители, състоящи се от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Тези частици се категоризират според техния размер:
– PM10: частици по-малки от 10 микрона, но по-големи от 2,5 микрона, често срещани в близост до пътища и прашни работни площадки
– PM2.5: фини частици под 2,5 микрона, произхождащи от горене, отработени газове от превозни средства или електроцентрали
– Ултрафини частици: под 0,1 микрона, излъчвани от дим, вулканична дейност, морски пръски, готвене и дори офис оборудване

По-малките частици представляват по-голям риск за здравето, тъй като могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да влязат в кръвообращението. Ултрафините частици са особено тревожни, въпреки че изследванията на техните ефекти върху здравето все още продължават. Частиците, по-големи от 10 микрона, обикновено се утаяват от въздуха и е по-малко вероятно да бъдат вдишани, докато фините и ултрафините частици остават суспендирани и могат да бъдат транспортирани на дълги разстояния.

Един от най-значимите външни източници на прахови частици са дизеловите отработени газове, които съдържат диапазон от размери на частиците между 1 и 10 микрона. Димът от въглища и тютюневият дим са допълнителни източници, с размери на частиците до 0,1 микрона. В натоварените градски среди, излагането на дизелови изпарения е належащ проблем.

– Приземният озон се създава, когато азотните оксиди реагират с летливи органични съединения (ЛОС) на слънчева светлина. Не бива да се бърка със защитния озонов слой в горната атмосфера.
– Въглеродният оксид е опасен газ без мирис или цвят. Той е резултат от горенето, както на открито от автомобили, така и на закрито от лошо поддържани отоплителни системи.
– Азотните оксиди са силно реактивни газове, произведени предимно от отработените газове на превозните средства.
– Серен диоксид се освобождава главно от изгарянето на изкопаеми горива в промишлени предприятия.
– Оловото, някога широко разпространено поради употребата му в бензина, сега идва главно от обработката на метали и авиационното гориво в определени самолети.

Последиците за здравето от замърсяването на въздуха са сериозни. Колкото по-малка е частицата, толкова по-опасна е тя. Фините и ултрафините частици лесно се вдишват, заобикаляйки естествените защитни сили на организма. Те могат да достигнат белите дробове и дори да проникнат в кръвоносната система. Децата, възрастните хора и хората със съществуващи сърдечни или белодробни заболявания са особено изложени на риск. Дългосрочното излагане може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, хронични респираторни състояния и рак на белите дробове. В региони, където изгарянето на дърва на закрито е често срещано, малките деца са изложени на по-голям риск от респираторни инфекции.

Фините прахови частици влошават симптомите на астма, намаляват белодробния капацитет и водят до по-чести респираторни оплаквания като кашлица и затруднено дишане. Също така е свързано с неравномерен сърдечен ритъм и сърдечни удари.

Специфичните рискове за здравето, свързани с газообразните замърсители, включват:
– Озон: Може да намали белодробната функция, да предизвика астматични пристъпи и да увеличи смъртността. Дългосрочното излагане може да доведе до необратимо увреждане на белите дробове.
– Въглероден оксид: Нарушава транспорта на кислород в кръвта и може да бъде фатален при високи концентрации, особено за хора със сърдечни заболявания.
– Азотни оксиди: Влошават бронхита и астмата, особено при деца. Посещенията в болница често се увеличават след краткотрайни скокове в нивата на NOx.
– Серен диоксид: Дразни очите и белите дробове, влошава астмата и бронхита и е свързан с повишена смъртност от сърдечни заболявания.
– Олово: Уврежда нервната система, бъбреците и сърцето, като децата са особено уязвими — дори при ниски дози.

Градското замърсяване на въздуха произтича главно от емисиите на превозни средства и промишлени операции. Азотните оксиди и летливите органични съединения от трафика могат да образуват озон в слънчеви условия. Дизеловите двигатели допринасят значително за замърсяването с прахови частици. Хората, живеещи или работещи в близост до натоварени пътища или промишлени обекти, са изложени на повишен риск.

Замърсяването на закрито е друг нарастващ проблем. Освен че проникват отвън, съществуват много вътрешни източници:
– Строителни материали и мебели
– Отоплителни и готварски уреди
– Цигарен дим
– Домакински продукти като боя, лак и почистващи препарати
– Естествени газове като радон

Замърсителите на закрито включват ЛОС, въглероден оксид, азотни оксиди, прахови частици, спори на плесени, пърхот от домашни любимци и тютюнев дим. Докато опасностите от въглероден оксид и радон са добре проучени, дългосрочните ефекти на други токсини на закрито са по-слабо разбрани.

– Наблюдавайте качеството на въздуха навън чрез местни източници
– Стойте на разстояние от дизелови превозни средства и затваряйте прозорците си, докато сте в трафик
– Използвайте HEPA пречистватели на въздуха с въглеродни филтри на закрито
– Редовно почиствайте и забърсвайте прах, за да намалите алергените
– Обслужвайте редовно газовите уреди
– Избирайте материали с ниски емисии при обзавеждане или обновяване

В обобщение, чистият въздух — както на закрито, така и на открито — е жизненоважен за здравето. Информираността, промените в начина на живот и правилното пречистване на въздуха могат значително да намалят излагането и да подобрят качеството на живот.